Nikon Imaging | България | Европа

Експертен съвет: Моят любим обектив NIKKOR

Моят любим обектив NIKKOR
Защо предпочитам AF-S NIKKOR 28-300mm f/3.5-5.6G ED VR

Основната статия и снимките са предоставени от Винсънт Версаче (Vincent Versace).

 

„Изкуството ни е дадено, за да не умрем от истината.“

–  Фридрих Ницше

© Винсънт Версаче

D750, AF-S NIKKOR 28-300mm f/3.5-5.6G ED VR, 1 секунда, f/11, ISO 500, приоритет на диафрагмата, матрично измерване. Обектив с фокусно разстояние 48 мм

© Винсънт Версаче

D750, AF-S NIKKOR 28-300mm f/3.5-5.6G ED VR, 1/10 секунда, f/4,8, ISO 200, приоритет на диафрагмата, матрично измерване. Обектив с фокусно разстояние 62 мм

© Винсънт Версаче

D750, AF-S NIKKOR 28-300mm f/3.5-5.6G ED VR, ¼ секунда, f/32, ISO 100, приоритет на диафрагмата, централно претеглено измерване. Обектив с фокусно разстояние 78 мм

Пътуване с малко багаж и оборудване

Всеки човек на изкуството има инструмент. Инструмент, чрез който предава своето творчество – било то музикантът чрез музикалния инструмент до по-метафоричния пример с художниците, които използват платно и четка, или танцьорите, които се изразяват творчески чрез тялото си.

За фотографа това са фотоапаратът и обективът. Обективът е четката, сензорът на фотоапарата е платното, файлът е партитурата, а крайното изображение е симфонията.

Ако трябва да избера един елемент, който най-силно определя характерния почерк на снимките ми, това са обективите, които използвам. Притежавам повече обективи, отколкото има в малък фотографски магазин. От всички неща, които ме питат, най-задаваният ми въпрос не е защо съм избрал да снимам нещо именно по този начин, а какъв фотоапарат, обектив и f-число съм използвал. Отговорът ми е: моят любим фотоапарат е Nikon D750 (който замени Nikon D610, който от своя страна замени D600, който пък замени D3X), а любимият ми обектив е AF-S NIKKOR 28-300mm f/3.5-5.6G ED VR.

Това отговарям на зададения ми въпрос, но отговорът не е особено съдържателен. По-точният въпрос е защо се е стигнало дотам да разчитам на един обектив пред всички останали. Всеки обектив си има своите качества, което го прави уникален. Предпочитам 28 – 300-милиметровия обектив поради това, че пречупва светлината по различен начин от останалите. За мен той е правилният избор според нуждите ми за изображението в този момент. Всяко решение относно дадено изображение – чак до крайния му вид – трябва да се вземе в момента, в който изображението ви завладява и вие натискате спусъка.

Когато не съм в студиото, нося със себе си четири фотоапарата и девет обектива. През повечето време избирам 28 – 300-милиметровия обектив по една причина: той е като „картечница“. Мога да преминавам от широкоъгълно снимане при 28 мм, което е горе-долу основният зрителен ъгъл на човешкото зрение, до снимане при по-дълго фокусно разстояние от 300 мм, което принципно е достатъчно близо, за да могат да се различат порите на кожата на някого и пак да е извън диапазона на прекалено близко възприятие. Това е разстоянието, когато „усещате“, че някой ви гледа.

В течение на четири надстройки на системите от фотоапарати запазих един обектив като мой „основен“ избор. Това решение бе продиктувано от стечение на поредица от събития. Най-напред това беше разработката на 24-мегапикселов сензор в тяло на 35-милиметров фотоапарат – Nikon D3X. 24 мегапиксела е магическо число – то осигурява достатъчно разделителна способност за създаване на печатно изображение с размер 112 см x 92 см с високо художествено качество. След това дойде разработката на 24-мегапикселов сензор, който създава практически безшумни файлове с изображения при високи стойности на ISO. Отначало с Nikon D600, след това с Nikon D610 и сега с D750 започнах все по-уверено да снимам с включена настройка за автоматично ISO. Получените изображения са отлични, с много ниско ниво на шума и заснети при много високи стойности на ISO. Това високо качество на изображението се дължи на непрекъснатите подобрения на сензора от страна на компанията, а така също и на процесора за изображения EXPEED 4 и специалното стъкло с невероятно качество на NIKKOR.

© Винсънт Версаче

D750, AF-S NIKKOR 28-300mm f/3.5-5.6G ED VR, 1/30 секунда, f/5,6, ISO 400, приоритет на диафрагмата, матрично измерване. Обектив с фокусно разстояние 300 мм

Както споменах по-рано, силно вярвам в идеята, че обективът е четката, а сензорът на фотоапарата –платното. Затова пътувам с толкова много различни обективи, когато снимам на открито. Въпреки че нося всички тези обективи със себе си, пак най-често посягам към 28 – 300-милиметровия. Ако или когато трябва да избирам само един, това отново е той. Обективът е точно за онези случаи, когато нямам представа дали ще ми трябва широкоъгълен или телефото – което почти винаги се случва, когато снимам на открито.

Причината за този избор има общо със значението на така нареченото боке или начина, по който обективът обработва онова, което е в кадъра – от фокусираните до размазаните елементи. Това според мен е най-важното, което трябва да се прецени при избора на обектив. Всички обективи фокусират, това е тяхното предназначение, но по-важното е как всеки от тях обработва линейното изменение на размазването – от зоната на фокус до разфокусираните области. Снимката в по-голяма степен представлява обектите, които са извън фокус, отколкото тези на фокус – това са чисто физичните свойства на обектива. За мен, повече от всичко, в допълнение към фиксираната рязкост в точката на фокуса, 28 – 300-милиметровият обектив има великолепно боке. Когато тази възможност за боке се съчетае с подобрението на чувствителността при слаба осветеност на сензорите, използвани в D4S, D750 и D610, се получават изключителни изображения. Сензорите на тези фотоапарати ми предоставят възможност да снимам при най-красивата, изключително слаба светлина с диафрагма и скорост на затвора, които могат да фиксират момента. Което означава, че вече не е задължително да имам светлосилен обектив (f/1,4, f/2,0 или f/2,8) в условия на слаба осветеност. Мога и избирам да използвам тези типове обективи заради бокето им, но вече не съм зависим от тях, когато има малко или никаква светлина.

При моите последни три фотографски сесии в Бирма (Мианмар), три в Куба и две в Индия, както и при почти всяка друга сесия между тях, разчитах основно на 28 – 300-милиметровия обектив. През последните пет години съм снимал повече изображения с 28 – 300-милиметровия обектив, отколкото с който и да е от останалите обективи, които притежавам.

Аз съм само дотолкова добър, колкото моментите, които ме завладяват и които се случват пред обектива ми. Крайните ми изображения са добри само дотолкова, колкото е качествена системата от обектив и фотоапарат, която използвам, за да заснема тези моменти. Изображенията, които създавам, са валутата в моята професия. През последните пет години най-много избирах да пречупвам светлината с помощта на 28 – 300-милиметровия обектив. Телата на фотоапаратите идват и си отиват, но стъклото е вечно.

Основната статия и снимките са предоставени от Винсънт Версаче (Vincent Versace).