Nikon Imaging | България | Европа

Съвети от професионалист за снимане на най-добри портрети на деца

Преди да направите оценка на мястото и светлината, да извадите фотоапарата и да изберете обектива, е добра идея да си изработите стратегия и психологически подход. Тези са наистина важните елементи, които ще ви трябват, за да получите най-добрите възможни снимки на вашите деца, внуци, племеннички или племенници.

Това е едно от нещата, които научихме от Тамара Лакий. Майсторството й при създаване на портрети и снимки на начина на живот свидетелства не само за нейните фотографски умения, но и за сигурно владеене на необходимите стратегии. Тамара всеки път успява да улови настроенията, миговете и израженията, от които се получават незабравими снимки на деца.

Ето още някои неща, които научихме:

Възрасти и очаквания

Възрастта на обектите ви определя онова, което можете да извлечете от тях. „Когато работя с по-малки деца – бебета и прохождащи деца – част от работата ми е да ги удържа на едно място“, казва Тамара. „Подхождам с разбирането, че нямат интерес към това да ги снимат, [и] аз трябва да ги удържа. Така че за милисекундата, с която разполагам, да получа изражение, което си заслужава.“ Удържането може да означава игра през цялата или част от сесията, за да може детето да остане на мястото, което Тамара е избрала. Или може да значи подготовка на дадено място и внимателно – „по вдъхновяващ, незаплашителен начин“ – преместване на детето до него. „Винаги мисля как да ги разположа, така че да не снимам винаги задната част на главата им. За тази възраст намалих очакванията си за това какъв тип взаимодействие ще постигна и се възползвам бързо от малкото мигове, които ми се предоставят.“   

От деца на възраст между четири и девет години Тамара очаква да получи много артистичност. „Те правят представление пред мен от типа „виж ме как правя това или онова“, така че съм длъжна да снимам това, както и по-естествени изображения.“

Когато обектите й са на възраст от 9 до 12 – 13 години, Тамара снима деца, които вече започват да осъзнават как изглеждат и какво впечатление правят. „Те се питат дали са били готини, красиви, модерни и дали това ще изглежда добре в Instagram. Така че една от задачите ми е да им помогна да се чувстват удобно и уверени в себе си и предприемам допълнителни стъпки, за да ги снимам така, че да изглеждат привлекателно, защото това е по-важно за тях в този момент. И когато им покажа, че изглеждат привлекателно на снимките – тъй като ги разполагам в подходяща поза и ги осветявам добре – получавам по-искрен интерес от тяхна страна.“   

Подходът на Тамара към тийнейджърите е да бъде искрена: „Независимо дали явно или не, аз потвърждавам, че знам, че не искат да бъдат тук и да бъдат снимани.“ Тя им казва, че е на тяхна страна, конкретизира времето – „ще продължи няколко часа“ – и се залавя за работа, търсейки и улавяйки едва забележими изражения. „Нужна е само секунда, за да заснема смях или изразителен поглед, преди да си спомнят, че не са длъжни да ми отговарят.“ Тя разговаря с тях, но избягва баналности – „Какво учите в училище“? не върши работа. „Те имат готови отговори и изражения за това“, казва тя. Така че тя подхожда нестандартно, като ги пита например какво мислят за текущите законопроекти на Конгреса. Мярката за успеха й с тийнейджърите е броят пъти, които чува различни версии на отговора „Нямах представа, че ще станат такива!“, когато обектите й видят снимките от задната страна на фотоапарата.

Всъщност Тамара казва: „Когато гледате видео клип как снимам деца, не изглежда, че ще получа нещо, но времето, което ми е нужно за някое изражение, е само 1/200-на или 1/1000-на [от] секундата. Започвам снимките, без много да се напрягам, защото знам, че ми е нужна частица от секундата тук и частица от секундата там, и ако получа осем до десет от тях, това е достатъчно.“

Доброто оборудване и подготовка

Тук идва мястото на оборудването. Ако знаете, че ще разполагате само с няколко милисекунди, за да уловите изражения, и може би малко повече – за пози, трябва да потърсите светлосилни обективи и бързи скорости на затвора, които да ви помагат за това. Също така трябва да работите бързо, затова е важно да познавате в детайли цялото оборудване, което използвате. „Най-лошото нещо в света е да се случи удивителен момент, а вие да сте задали неправилна настройка или просто да не сте готови“ – това е накарало Тамара бързо да превърне механиката в своя втора природа.

Факторът доверие

Да накарате обектите си да ви имат доверие очевидно е съществено за професионалния фотограф, но е също толкова важно и за семейния фотограф. „Най-добрият начин да започнете да снимате децата или племенниците си“, казва Тамара, „е да си кажете: „Целта ми е да направя хубави снимки и да се забавлявам“. И след това да им съобщите, че те допринасят за успеха на снимката – така изграждат увереност в себе си.“

Поддържане на контакт

Тамара обикновено снима много с отдалечен от тялото си фотоапарат, за да поддържа живо взаимодействието между себе си и обекта. „Понякога, когато преместите голямата черна кутия пред лицето си, прекъсвате комуникацията“, казва тя. „Много ми е удобно да снимам с отдалечен от лицето си фотоапарат, за да мога да общувам и да получавам наистина необичайни погледи. Понякога изглежда, че обектът гледа настрани, но всъщност гледа към мен, докато снимам с отдалечения от себе си фотоапарат.“ За да прави това, тя често използва широкоъгълен обектив, като например 35-милиметров, или задава фокусното разстояние на вариообектива на най-широкия диапазон – „24 – 70 мм е чудесен обектив за тази техника“, казва тя.

Фокус върху изражението

„Всеки път, преди да направя снимка, гледайки кадъра, който ще заснема, мисля какво мога да премахна“, казва Тамара. „Колкото повече части мога да елиминирам, толкова по-въздействащо ще бъде изражението на обекта, защото зрителите обикновено се фокусират точно върху значимите неща. Всичко друго, което би могло да отвлече вниманието, бива отстранено. Това не значи просто да „разчистите фона“ – повечето хора знаят, че ако искат да се получи по-въздействащо изображение, не трябва да има претрупване. Тук става въпрос за това „да разчистите всичко от кадъра, което отклонява погледа ви от нещата, които искате да видите“. Независимо дали това означава физически да отстраня различни предмети, или да променя изцяло перспективата, дори това да значи, че светлината няма да бъде достатъчно силна и ще трябва да добавя още – ако така се получава по-ясен вид и усещане, ще го направя. Изчистеният кадър допринася съществено за това колко силни ще изглеждат изображенията и какво въздействие ще имат израженията в тях.“

Винаги нащрек

При снимането на деца няма подгряваща сесия. Не губете и секунда. „Често виждам фотографи или родители, снимащи деца, които въпреки че разговарят с детето и то реагира или се смее, не натискат спусъка. Те забравят, че най-важна е снимката. Всяка сесия започва с „готова съм“.“

Според Тамара някои от най-добрите снимки, които прави с едни обекти, се получават в самото начало, а други – към края. Но тя никога не знае какво точно ще се случи, затова нагласата й винаги е: „Случва се през цялото време“.

Композиране и рекомпозиране

Не се отказвайте да направите снимката, ако композицията не е идеална. „Понякога се налага да разположа обекта си по начин, който може да не ми харесва“, казва Тамара, „но знам, че обектът е отчетлив и ясен и мога по-късно да изрежа снимката като начин да я рекомпозирам, за да получа вида и усещането, които искам.“ Това е една от причините, поради които тя предпочита разделителната способност на D800 и D4 – „Мога да изрежа и пак да получа чудесна снимка. Харесва ми да имам цялата тази свобода да експериментирам.“

Обективите

„Най-лошото нещо може да бъде да се наложи да се отдалечиш, защото имаш дълъг обектив на фотоапарата, и да загубиш напълно контрол върху обекта. С 35-милиметровия обектив мога да остана близо... и дори да получа малка дълбочина на рязкост, ако искам да отделя обекта от фона.“

Значи близостта е равносилна на контрол? „Обектът е принуден да ти обърне внимание, защото си близо“, казва тя, „а аз по принцип трябва да съм близо, за да запазя контрола. Губя контакт, когато застана зад дълъг обектив и се отдалеча твърде много. Изборът на обектив може да ми позволи буквално да бъда на една ръка разстояние, когато трябва да ги направлявам да се върнат в кадъра, а това е нещо, което се налага при тази подвижна възрастова група. Когато излязат от кадъра, трябва да ги върна обратно в него.“